СИЛУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до силур. Първите гръбначни животни били предшественици на силурските панцерни риби. Тялото им било покрито от костен щит – панцер, със защитна функция. Биол. IX кл, 35. В силурските морета са живели различни безгръбначни животни. Р. Христов и др., Г, 106. Изкопаеми насекоми се появяват още в силурската формация. Ал. Кулев, УЗ (превод), 161.
◊ Силурски период. Геол. Силур. През силурския период българските земи са били покрити от водите на силурското море. Р. Христов и др., Г, 117.