СИЛФ, сѝлфът, сѝлфа, мн. сѝлфи, след числ. сѝлфа, м. Митол. В келтската и германската митология – дух на въздуха, леко и ефирно приказно същество с криле, което може да лети. – За какъв ме имате? Съдбата на Абе дьо Вилар е достатъчно предупреждение за всички да не говорят щяло-нещяло за царствата на саламандрите и силфите. – Саламандри и силфи! Виждам, че и вие впадате в същата вулгарна заблуда и превеждате буквално иносказателния език на мистиците. Г. Радев, З (превод), 10. Там гости ще имам / и грациите мили, / край мене ще фъркат / силфи лекокрили. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 118.
– От лат. silphus ‘дух’.