СЍЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Остар. Опитвам се със сила, настояване, увещания да накарам някого да направи нещо, което не иска; насилвам1, пресилвам, заставям1. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 162. Нарочно силеше жътварите да подреждат снопите в шахматни редици. А. Гуляшки, СВ, 266. Той не прояви ни най-малка жадност и лакомия на едничкия може би обяд, гдето от дълго време му се даваше случай да похапне и пийне по-добре. Напротив, колкото и да го силих, той се задоволи с едно-две ястия, и то не най-избраните и скъпите. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 301.
2. Непрех. Остар. Силя се (в 1 знач.), напрягам се. Пръстта се рони изпод нозете на коня, напразно животното сили и се тегли назад. Й. Йовков, Ж 1945, 200-201. Баща му, дядо Пеню, два пъти вече минава с кош на гръб край него, а той, Петър, стои! И сили старият да надмогне над всичко, сили и поглежда Петра дано сам се сети, че тъй не бива. Ц. Церковски, Съч. III, 102. Всички мъкнеха вода по хлъзгавия бряг, мъкнеше и Черньовица. Олюляваше се и охкаше, но силеше като претоварено добиче. Ст. Марков, ДБ, 288. // Стремя се да вървя бързо. Нам ни остая толкова часа от деня, колкото ни трябва да се върнем в манастира, без да силим. Ив. Вазов, Съч. ХV, 65. Кой знае откога невиждали път, сега те [конете] силеха напред, хапеха юздите и биеха с крак. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Мигом дядо Димо спря на един пътен разкол и втренчено загледа към полската далечина. Там някъде през поляната се мяркаха човешки сенки, които в група силеха напред към ближното село. Ц. Церковски, Съч. III, 165.
3. Прех. Остар. Напрягам (в 4 знач.) Лалчо силеше поглед през плета да види по-хубаво Петра. Ц. Церковски, Съч. III, 115. – Тъй че – силеше гласа си той – всяка да си вземе котлите и право на градината. Ст. Марков, ДБ, 205. Боян гледаше майка си и силеше ум в сетни догадки за онова, което трябва да се е случило. Ц. Церковски, Съч. III, 137.
4. Непрех. Остар. Напирам (в 8 знач.). Само чичо Колю си ходеше всяка вечер. Още като зайдеше слънцето, силеше да си ходи. И. Петров, НЛ, 83.
5. Прех. Диал. Давам сила на някого, правя някого силен, як (Н. Геров, РБЯ). Силил мя, рядил мя мой милий татко. Н. Геров, РБЯ V, 163. силя се страд. от силя в 1, 3 и 6 знач.
СЍЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. със следващо изр. със съюз да. Правя опит, полагам усилия да направя нещо; мъча се. – Да плача? Заради тях?! Никога! – силеше се той да задържи сълзите си, но те напираха, пълнеха очите му и една по една се търкулваха по бузите. П. Проданов, С, 112. После почувствал в сърцето си отчаяние. Махал ръце, силел се да си отвори очите, но не можел. Н. Райнов, КЧ II, 16. Тя [Станка] приличаше на човек, който е загубил нещо много важно, но който напразно се сили да си спомни къде го е загубил. Г. Караславов, ОХ II, 520. И докато чувстваше, че тъмничарите я наблюдават, тя се силеше да върви изправена, но щом зави зад ъгъла, краката ѝ се подкосиха, тя се отпусна на едно стъпало и безутешно зарида. М. Кюркчиев, ВВ, 45.
2. Прен. Разг. Надценявам възможностите си; изсилвам се. – Аз ще минавам с пълно шест! – заяви Динчо. – Не се сили толкоз, преди още на чин да си седнал – каза Кольо. – Знаеш ли как изпитват! Л. Галина, Л, 74. – Аз не се отчайвам – избухна Алекси, – а говоря като разумен човек! Пък ти не се сили толкова! А. Гуляшки, СВ, 328. В читалището започнаха да идват и по-възрастни, и дори някои от чорбаджиите – питат, разпитват да видят колко ли знаят младите, щом се силят толкова много. Д. Талев, ЖС, 241.
3. Разг. Набирам сила; засилвам се. Има колоездачи, които се силят отначало, изтощават се и надминават другарите си, но към края грохват и изгубват състезанието. Ив. Бурин, НП, 49.
4. Диал. Засилвам се, усилвам се (Н. Геров, РБЯ). Не оставяйте да врие водата, ке ся силят евреите. Послов., Н. Геров, РБЯ V, 163.