СИЛЯ̀Х, мн. -си и -хи, след числ. -ха, м. Остар. 1. Само ед. Оръжие, въоръжение. На по няколко крачки, край два съседни огъня се бяха натръшкали и арнаути, от глава до пети в силях. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 11. – Слушай – рече [Руско чорбаджи], – разгеле сме настрана от Яна. Кажи, имаш ли силях някакъв, пищов или пушка? Ц. Родев, Т, 707. Той беше поклонник на силяха си, т.е. на оръжието. З. Стоянов, ЗБВ I, 156.
2. Широк кожен пояс с отделни прегради за поставяне на нож, пищов, барутник, огниво и др. като част от военно снаряжение или овчарско облекло; силяхлък. На кръста имаше кожен надиплен пояс – силях, само с един затъкнат нож, а под силяха носеше друг червен пояс. А. Дончев, ВР, 13. Димитър подкара колите с кервана към Щип. Яхнаха черните си врани коне, пъхнаха пищовите в силяхите си. Вл. Свинтила, СЗЗ, 127. Зеленият елек се разкопча и от силяха на пода изпада кутия с тютюн. Ст. Дичев, ЗС I, 174. Само аз съм облечен по европейски сред тази сган, към която се присъединява цяла банда башибозуци. Това са черкези, въоръжени със саби, пистолети, ками и пушки, поставени в кожени силяси. П. Хинов, ДБН I, 77.
– От араб. през тур. silâh ‘оръжие, въоръжение’. – Друга (диал.) форма: силя̀ф.