СИЛЯХЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Силях (във 2 знач.). Щом се показал на вратата, Асан чауш измъкнал ятагана от кожения си силяхлък и пристъпил да защити митрополитския пратеник. Н. Хайтов, ПП, 129. Петимата мъже разпасаха силяхлъци и се натъркаляха. Те бяха капнали от умора, не им се приказваше. Ст. Сивриев, ПВ, 29. Турчинът започна предпазливо да подига ръка към дръжката на револвера със силяхлъка си. Д. Талев, И, 251. И двамата чевръсто взеха оръжието и такъмите на кехаите – и пушките, и силяхлъците, и ножовете им. Д. Спространов, ОП, 177.
– От араб. през тур. silâhlɩk.