СИМ, мн. няма, м. Диал. Сърма. Беше облечена [неканената гостенка] в извехтяла рокля. Тук-там лъскаше по някоя жица сим и шарките преливаха на слънчевата светлина. Кр. Григоров, ПЧ, 12. Колата [за булката] покриват с шарена черга, пришиват на чергата напъстрени със сим и коприна хубави кърпи. СбНУ VII, 48.
– От перс. през тур. sîm ‘сребро; сърмен’.