СЍМА1 ж. Остар. Геол. В по-стари геологически теории – вторият пласт от повърхността на земната кора, след сиала, който се състои основно от силиций и магнезий. Под сиала се намира обвивка, в състава на която влизат главо силиций и магнезий, сима (по първите срички на елементите силиций и магнезий). Геол. VIII кл, 5. Вегенер счита, че континентите са изградени от леки гранитни скали, които плават върху базалтова подложка – сима. Р. Христов и др., Г, 99. Известно е, че твърдата част от земната кора, наречена сиал, с най-малко относително тегло лежи върху симата, която представлява пластичната скална маса. Ст. Бошев и др., ГГ, 111.
– Фр. sima, съкр. от si(lice) ‘силиций’ и ma(gnésium) ‘магнезий’.
СЍМА2 ж. Диал. Лице, лик1, облик. Никола Енки думаше: / „Не бива, Енке, не бива, / че ти е руса симата, / че ти е дълга косата!“. Нар. пес., СбНУ XXXV, 273.
– От гр. σῆμα ‘знак, белег’ през тур. sîmâ ‘лице, вид, облик’.