СИМБИÒЗА ж. 1. Биол. Съжителство на два организъма от различен вид, от което и двата извличат полза. Между двете растения гъба и водорасло се е установил задружен начин на живот, наречен симбиоза. Получил се е нов организъм – лишей. Бтн VI кл, 89. Ектодермалните клетки са плътно наредени една до друга. В тях се виждат дребни зелени едноклетъчни водорасли. Те живеят в симбиоза с хидрата. Зоол. VII кл, 14. Най-типични представители се явяват бобовите растения. Те живеят в симбиоза с грудковите бактерии. Н. Митрева, ВРС, 14. Съжителството между две толкова различни животни (рака и актинията) е типичен пример на симбиоза, от която имат полза и двата организма. К, 1972, кн. 4, 17.
2. Прен. Обединение, взаимодействие. „Житие“-то не е автобиография в съвременния смисъл на понятието, но не е и житие в традиционния смисъл на старата книжнина. Най-четеното съчинение на Софроний е симбиоза на похвати от двата жанра заедно с поуки от народното разказвателно изкуство, тъй като в основата си е нов тип литературен разказ. Пл. Митев и др., СВ, 11. Класически пример за доброволната симбиоза между властта и журналистиката, където и двете страни са доволни, е Великобритания. Още при премиера Бенджамин Дизраели през 70-те години на XIX век политиците започват да ухажват журналистите, да ги снабдяват с приоритетна информация. М. Петров и др., МЕ, 27. Очаквах с интерес срещата с Южна Индия – кръстопът на нашествия, странна симбиоза на древни цивилизации, култури и сложна съвременност. К, 1986, кн. 9, 39.
– От гр. συμβίωσις.