СЍМВОЛ м. 1. Графично изображение, което служи за условно обозначаване на предмет, явление и под.; знак. За изобразяване на геоморфоложките ландшафти се използват още знаци (символи). Ст. Бошев и др., ГГ, 219. – Чичо Страхиле, какво означават тези неща, дето са нарисувани на герба? Харизанов заставал със сериозен вид, сочел символите с гладка дървена показалка и обяснявал. Й. Попов, БНО, 138. Според тая азбука една луна означаваше, че той е получил месечната плата. Един сърп – че е взел уговореното жито. От сложното комбиниране на тия символи тоягата беше станала много живописна. Н. Хайтов, ШГ, 36.
2. Предметно конкретизиран образ, който служи за условно обозначаване на някаква идея, представа, чувство и под. „Но какво всъщност е символът? Нека го определим като изобразяването на интелектуално или духовно понятие посредством форма, която го обобщава и изразява посредством конкретен или словесен образ.“ А. Иванова, ПЮС, 58-59. Символите са средство да се представят митовете, които стоят в основата на всяка култура.
3. Обикн. с предл. на. Нещо (предмет, образ, действие и под.), което въплъщава, олицетворява друго нещо. На стената, при бялото було и други труфила, символи на брака, висеше бялата венчална рокля. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 119-120. Това е Шипка: връх на безсмъртния подвиг, символ на безкрайна признателност, епопея на любовта ни към родината. Ст. Станчев, ПЯС, 15. Те [пирамидите] са отдалечени една от друга на няколкостотин крачки, а наблизо е сфинксът – символ на древното египетско могъщество. М. Марчевски, ТС, 50. В белгийския град Антверпен след заглъхване на бойните залпове през 1920 г. за пръв път се издига новоизготвеното бяло олимпийско знаме с пет преплетени кръга – символ на спортното единство на петте континента. Ем. Жечев, Б, 9. // Човек, който е въплъщение, олицетворение на определена идея, качества и под. Дон Кихот е най-великият герой на испанската земя. Той е испанският Христос. Символ на всичко възвишено в душата на испанеца. Б. Шивачев, Съч. I, 146. Кирил и Методий са символът за единството на българския народ. Р, 1926, бр. 219, 1. Васил Левски е символ на идеята за свобода, на безпределната обич към родината и на саможертвата за нея.
4. Предмет или изображение за означаване на принадлежност към нещо (определена нация, организация, партия и др.) или на длъжност, функция на някого; емблема, знак. Смилец беше мъж висок, около петдесетгодишен, със силно прошарена къдреста коса и с малка къдрава брадичка. Багреницата на широки дипли падаше до краката му, обути в червени чизми, символ на царски сан. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978, 296. Във вековете на османското владичество хлябът на българите задължително е украсен отгоре с кръстен знак, символ на християнската им принадлежност. А. Гоев, НЗ IV, 154.
5. Спец. Условен знак за обозначаване на дадена единица, величина или действие. В ред текстове символът изваждане се употребява за записване на числа. Матем., 1965, кн. 2, 3. Напоследък се предлагат нови символи за химията. Те не се отнасят до химичните формули, за които едва ли може да се прибави нещо ново. Новите символи са съобразени с химичните процеси – разтваряне, нагряване, филтруване, дестилиране и т.н. К, 1978, кн. 9, 34. В периодичната таблица на Менделеев химичните елементи са представени чрез символи.
6. Литер. Изк. Художествен образ, който се използва за условно обозначаване на някакъв предмет, явление, понятие или идея върху основата на сходство. Символът се използува твърде много от поетите символисти, но е присъщ и на реалистичните творби. При символистите той е отвлечен, често неясен, с противоречиво и усложнено съдържание. Г. Марков и др., ОЛ, 251-252. При такъв поет на революцията какъвто е Ботев, образът на майката е нежно и романтично изваян. Да не говорим за този образ у Яворов или Дебелянов – там майката е символ на всеопрощението и вселенската любов, тя е пиета. Ив. Гранитски, Съч. III, 268. Правилното разчитане на символите и атрибутите спомагат много за по-пълното разбиране на вложеното съдържание и дори когато всичко в картината на пръв поглед е ясно, те допълват богатството от идеи. Хр. Ковачевски, СК, 101.
◊ Символ верую. 1. Рел. Религиозен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; верую, символ на вярата. Разбирането за вселенския и съборен характер на църквата е заложено в Никейския символ верую: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо...“. Б. Николова, УУБЦ, 159. 2. Прен. Книж. Убеждения, възгледи или разбирания по някакъв въпрос; верую, кредо. Никой не е забравен и нищо не е забравено – това е вечното символ верую на победените, на онези, на които натрапената политическа забрава е отнела и погубила нещо много съкровено, ценно и значимо. М. Мизов, АПЗ, 94. Символ на вярата. Рел. Религиозен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; верую, символ верую. Символ на вярата е учение, изложено в кратки, нъ точни думи за това, що са длъжни християните да вярват. Хр. Данов, ППК 1879 (превод), 19. В Антиохийската чърква, а после и в Константинополската чели са символа на вярата един път в годината на Великий петък. З. Петров и др., ЧБ (превод), 86.
– От гр. σύμβολον. – Друга (остар.) форма: сѝмбол.