СИМВОЛЍСТ м. Изк. Литер. Творец, който е последовател на символизма (във 2 знач.). Романтиците бяха мечтатели, устремени към бъдещето. Символистите предпочитат миналото – спомените, меланхолията, която винаги носи със себе си онова, което вече никога няма да се върне. Е. Каранфилов, Б III, 166. Чрез магическата сила на словото поетите символисти искат да се изтръгнат от материалния свят, на който са пленници, и да навлязат в света, за който мечтаят. А. Иванова, ПЮС, 21. Той [Яворов] напуска социалните настроения и става индивидуалист, отклонява се от реализма и става символист, родоначалник на символизма у нас. Г. Цанев, С, 142. Човек не може да говори за него [Фелисиен Ропс] като рисувач – графически художник – без да се спре веднага и на другия Ропс – фантастичния мислител, гадателя на вътрешни феномени, символиста. Вез, 1919, кн. 4, 103.


Източник: Речник на българския език (онлайн)