СИМВОЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Изк. Литер. Който се отнася до символизъм (във 2 знач.); символистки. Вписвайки се в голямата военна тема, българските символисти не само изживяват символистичните си идеали и копнежи по красотата, но и успяват да постигнат синтеза между индивидуално, национално и общочовешко. А. Иванова, ПЮС, 112. През това време [1912 г.] голяма част от нашите писатели са скъсали с увлеченията си по социализма, някои от тях се намират под влиянието на индивидуалистични и символистични идеи и настроения. Р. Ликова, ВК, 9. Въпреки отрицанието на „безкръвната“ символистична поезия в началото на 20-те години на ХХ век именно Гео Милев е колкото изключение, толкова и закономерност в духовния ни живот. ПУ, 2010, бр. 3-4, 20. Символистична поетика. Символистична стилистика.
2. Който съдържа дълбок смисъл, подтекст; символен, символичен. От 1866 до 1908 година, т.е. половин столетие, тя [българската литература] стои все на едно място – не в някакъв символистичен смисъл – буквално. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 108.