СИМВОЛЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Символичен. Особено впечатление прави хурката от Хасковско, облечена в стилизирани геометрически фигури, тънко везани кокичета, рибки и човечета, сплетени в някакви символически съчетания, за които ние можем да правим само догадки. Н. Хайтов, ШГ, 34. Тази мрачна поема в символически стил [„Точиларят“] открива твърде прискърбни и ужасни гледки от оня ред, който ние наричаме „български ред“. Б. Ангелов, ЛС, 227. Преди да се появи последната книга „Стари и млади“, неговите книжовни приятели разнасяха вестта, че той [д-р Кръстев] се бил отрекъл от първите си творения. Впрочем самият факт, че тая книга не носи неговото име, а е подписана със символическия псевдоним Миролюбов, е признак за волята на д-р Кръстева да не се смесва последното му произведение с по-ранната му книжовна дейност. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19. Гиероглиф, гр.: символически фигури на древните египтяни, които ся с труд разбирали. Т. Xрулев, КР, 7.
– Друга (остар.) форма: симболѝчески.
СИМВОЛЍЧЕСКИ нареч. Символично. Сватбарските песни са лирични в най-дълбок смисъл. Било пряко, било символически те дават израз на чувства, които възникват в различните отношения на момата и момъка в брака. Б. Ангелов, ЛС, 34. Сутринта при регента се яви една делегация от унгарските окръзи, която му поднесе символически, като регент на страната, според вековната традиция тазгодишната реколта. Б, 1927, бр. 1896, 1.
– Друга (остар.) форма: симболѝчески.