СЍМВОЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от символен. По-особени са сякаш сравненията: „От облачето ръси дъждец като от лейка“. Но всъщност и в тези сравнения няма нищо необикновено. Те са точни, подсказани от непосредственото и обикновено човешко възприятие, а не от волен полет на въображението, не съдържат капка алегоричност, символност. Ст. Каролев, СЛВ, 66. Във всички изображения на Христос, където прозира голотата Му, тя е неминуемо носител на символност. ХК, 2014, бр. 2, 108. Цялата тая поема [„Орачи“] е издържана в тон на пленяваща нежност и с дълбока символност. Злат., 1938, кн. 9, 423.