СИМЕТРÀЛА ж. Геом. Права, която минава през средата на отсечка и е перпендикулярна на нея. Симетралата на дадена отсечка е геометрично място на точки, които са равно отдалечени от краищата на отсечката. Планим. VIII кл, 32. Нека е даден триъгълникът АВС. Прекарваме ъглополовящата на ъгъла А и симетралата на страната АВ. Матем., 1965, кн. 5, с. 47.

– От нем. Symmetrale и рус. симметраль.


Източник: Речник на българския език (онлайн)