СИМЀТРИЯ ж. 1. Спец. Пълно съответствие в разположението на частите на едно тяло, на един предмет, обект по отношение на центъра, средата му или на дадена ос. Противоп. асиметрия. Сферата е пространствено тяло, което има пълна симетрия и своя геометрия. Г. Томалевски, АН, 47. Правата, която минава през центровете на двете основи на правилната призма, е нейна ос на симетрия. Стереом. Х кл, 38. Ако молекулата съдържа няколко несиметрични въглеродни атома, но има симетрия, общият брой на оптичните изомери се намалява. Хим. VII кл, 1950, 96.

2. Съразмерност, пропорционалност, хармоничност в разположението на частите на едно цяло. Противоп. асиметрия. Лицето му е широко и почти четвъртито по причина, че двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват и придават някаква приятна симетрия на образа. Ив. Вазов, Събр. съч. VI, 146. Има художници, които развалят красотата. Нарочно. Получават видения, които ги карат да си представят, че красотата е измислена, фалшива и ненужна. Хармониите ги дразнят, а симетриите ги плашат. Пл, 2019, кн. 1-2, 69. Архитектурата на музея „Гугенхайм“ в Билбао е построена в разрез с обичайните представи за стабилност и симетрия. Култ., 2011, бр. 30, 12. За симетрия сякаш в горната махала има също такова брало. Н. Вранчев, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 122. // Съразмерност, пропорционалност, хармоничност в разположението на предмети, обекти, които образуват едно цяло. Противоп. асиметрия. Бил ненавижда тези безкрайни зали с дълги кожени пейки, с тежки картини, отрупали стените с такава строга точност и симетрия. Б. Йосифова, БЧМ, 170. Всякой път, когато ти се падне случай да видиш някоя от картините на Перуджино, изпълнени с такава вярност в рисунъка, с такава хармония в краските, с такава симетрия в композицията, иска ти се неволно да се слееш в удивлението, което въздаваш на великия му ученик [Рафаело]. К. Величков, ПССъч. III, 167.

3. Биол. Привидна еднаквост в разположението и развитието на частите на растителен или животински организъм. Противоп. асиметрия. Симетрията на тялото на животните може да бъде радиална и двустранна (с две огледални половини). Биол. VII кл, 1982, 8. При напречен срез на полип или медуза се вижда, че органите са разположени в кръг симетрично. Такова устройство наричаме радиално или лъчево. Затова казваме, че мешестите имат лъчева симетрия. Зоол. VII кл, 20. Тялото им [на мидите] е продълговато, сплеснато странично, с двустранна симетрия. Главата е редуцирана. В. Кънева-Абаджиев, ЧМ, 33. Изправените стъбла са с радиална симетрия. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 98.

4. Минер. Свойство на кристалите, резултат от строежа на атомите им, проявяващо се в това, че стените им са изградени в определен ред. Противоп. асиметрия. Кристалите имат правилна геометрична форма. За тях е характерна повтаряемост на еднаквите ограничителни елементи – стени, ръбове и върхове, установяваща се при извършване на симетрични операции. Тя се означава като симетрия на кристалите. М. Токмакчиева, М, 14. Учението за симетрията на кристалите играе доминираща роля в кристалографията. НТМ, 1956, кн. 5, 28.

Огледална симетрия. Спец. Симетрия, при която на всяка точка, разположена от едната страна на дадена повърхност, съответства точка, разположена от противоположната страна така, че отсечката, свързваща двете точки, е перпендикулярна на повърхността и я пресича в нейната среда. Преди 7 – 8 години се установи изумителният факт, че от двете страни на средноокеанските рифтове и успоредно на тях се разполагат ивици с ширина от няколко километра, съставени от скали. При това тези ивици се разполагат в огледална симетрия спрямо оста на рифта. ПЗ, 1977, кн. 2, 5.

– От гр. συμμετρία ‘съразмерност’ през рус. симметрия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)