СИМИДЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на симидчия или се отнася до симидчия. В началото на 1912 г. е основано симидчийско еснафско сдружение. А. Гоев, НЗ IV, 158. Ще се смее [чужденецът], защото ще ти прибере парите, ще тури на главата ти срещу тях някаква шапка, която ще ти прилича колкото прилича на Деля симидчийската табла и на свиня звънец. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. Благодарение на плъстеното калпаче (прилично на симидчийските у нас), което всяка македонка има на разположение, тя може да носи на главата си всевъзможни товари: панер с дрехи, дъска с хляб, гърне с мляко. Българ., 1918, бр. 39, 6.
– Друга (диал.) форма: семидчѝйски.