СИМИДЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В миналото – производител или търговец на симид. Идваше симидчията, който балансираше тежката табла със симидите на главата си, сложена върху мръсен парцален геврек, за да не го убива. П. Мирчев, СЗ, 104. Жените се спират при симидчията, някоя купува кравай, друга погледва към училището и по две, по три наред разправят и отминават. П. Тодоров, Събр. пр II, 365. Станал [големият брат], та зел тежкия си боздуган и тръгнал да иде да убие ламята. Като вървял, срещнал на пътя един симидчия, че продава симид. Нар. прик., БНТв ІХ, 208.
– Друга (диал.) форма: семидчѝя.