СИМПАТИЗЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от симпатизирам. Съвременниците му невинаги са го разбирали правилно и той [Ламартин] се е виждал принуждаван да се оправдава от неоснователни обвинения за симпатизиране към анархията и безверието. ГВТУ, 1928, т. 2, 77-78. Нека се стремим прогресивно да намаляваме и постепенно да отменим, ако това е възможно, всички страдания, които зависят по същество от човешкия род; нека облекчим чрез симпатизиране, чрез обич към ближния, чрез солидаризиране тия, които са неразделни по природа. ПП, 1927, кн. 1, 9.