СИМПÀТИЯ ж. 1. Само ед. Разположение, благосклонност, добро, приятно чувство към някого или нещо. Противоп. антипатия. Хъшовете първи път виждаха русите и хвърляха към тях погледи, пълни с любопитство и симпатия. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Симпатията на народа към него [Петко Славейков] се е изразила в названието „Дядо Славейков“, название, с което българите означават най-голяма почит към заслужили личности. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 10. Фактът, че Русия се застъпва за православието, е бил от голямо значение да се засилят симпатиите на българите към Русия. Б. Пенев, НБВ, 36. Двамата [мъже] се оказаха на една позиция, въпреки че не изпитваха никаква симпатия един към друг. Д. Фучеджиев, Р, 189. – Мога ли да се възползвам от тая симпатия да поискам да се даде малко закуска на войниците ми? С, 1894, бр. 1511, 3. Печеля симпатии. Δ Засвидетелствам симпатии.
2. Обикн. с предл. към. Влечение, любовен интерес към някого. Той усещаше наистина нещо като любов към Юрдановата щерка, но това чувство беше още твърде слабо, то не беше страст, а симпатия случайна и без дълбок корен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 28. И тъй, ако можеха да допуснат, че инспекторът е почувствувал симпатии към някоя от учителките, то по-скоро можеше да се чака в полза на госпожица Р., защото към нея се отнесоха думите „Да се видим“. Ал. Константинов, Съч., 268. Той [младежът] чувства нужда да симпатизира и да люби. В часове на борба, когато страстта заслепява ума, гласът на симпатията и на приятелството идва често навреме, за да подкрепи разколебания разсъдък. ПП, 1933, кн. 6, 172.
3. Прен. Разг. Човек, към когото се изпитва влечение, любовен интерес. – Николино, знаеш ли, че ние сме симпатии с Тошо... Г. Райчев, ЗК, 78. – А тя? – Кряка като кокошка. „Нямате право да ме задържате. Аз съм свободна гражданка. Той ми е симпатия!“. К. Калчев, ДНГ, 54. Имам си три симпатии. Имам сериозни намерения и към трите, защото ми лягат на сърцето. Ст, 1966, бр. 1039, 2.
4. Одобрение, подкрепа към някакви идеи, възгледи и под. Смисълът на разпоредбата е ясен. Уличените в симпатии към езичеството селяни трябвало да бъдат предадени заедно с всичките си земи в притежание на църквата. Д. Ангелов и др., ИБ II, 358.
5. Остар. Книж. Съчувствие, състрадание. Той си представи неизбежната реакция, внезапния изблик на симпатии, съжаления за тъй рано загиналия велик талант. Ив. Вазов, Съч. IX, 219. Симпатия няма за вдовеца, когато за вдовицата, за оплакване нейната зла чест – на оставената на божий и хорски произвол самотна жена, са посветени цял ред хубави песни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 39. Френската нация, чрез своите основни качества: яснота, общителност и съчувствие (симпатия), има възможност не само да дава на света своите собствени идеи и своята култура, ами и да налага на света формата, която френският дух дава и на чуждите течения и на чуждите идеи. Злат., 1934, кн. 4, 176. Тя [човешката душа] усеща и други същества по неволя и по волност. И тая красна способност дели злото и доброто на другого, въобще нарича ся съчувствование, и когато има за един предмет само неволя, и повече живи твари – състрадание, симпатия. Н. Стоянов, КА (превод), 32.
◊ По симпатия. 1. Според лично разположение, благосклонност към някого или нещо. Не зная какво представляваше това галено момиченце, но то беше любимка на всички учители и учителки. То беше така мило и хубаво, от такава видна фамилия, че всичко му се прощаваше, и тъй по симпатия учителите вместо двойки пишеха му петорки. Елин Пелин, Съч. IV, 256. – Че лошо ли е да си учиш уроците за шестици? – Не е. Но аз, ако съм един учител, на никого от вас няма да пиша шестица. Тройки и най-много, дето се казва по симпатия, четворки. В. Ченков, СНД, 51. 2. Остар. По аналогия, по сходство с някого или нещо. – Защо не дойде на хорото оная вечер – каза усмихнато войникът, като стиска ръката ѝ с десницата си, която по симпатия също става мокра. Ив. Вазов, Съч. IX, 208. Когато по-късно – след Балканската война – и другото око започна да се възпалява, да боледува и отслабва, установи се, че по симпатия и то е получило същата болест. СбЦГМГ, 325.
– От гр. συμπάϑεια ‘състрадание’ през нем. Sympathie и рус. симпатия.