СИМПТОМÀТИКА ж. 1. Мед. Съвкупност от симптоми, характерни за дадена болест, болестно състояние. Червена мухоморка. Отровна гъба, която съдържа токсин, засягащ мозъка и предизвикващ симптоматика, подобна на тази при алкохолизма. Б. Асьов, Ф, 46. Кое е общото в симптоматиката на наследствените заболявания, свързани с аномалии в броя на половите хромозоми? Биол. Х кл 2001, 28. Детските болести често пъти протичат бурно: с висока температура и силно изразена симптоматика, но това рядко изисква спешна медицинска помощ. Апт., 2013, бр. 79, 11. Клинична симптоматика. Болкова симптоматика. Белодробна симптоматика. Неврологична симптоматика. Депресивна симптоматика. Субективна симптоматика. Остра симптоматика.
2. Прен. Съвкупност от особености, признаци, характерни за дадено явление. В народните представи Слънцето, като аспект на свещеното, също е конник. Това създава определена нагласа релефният образ на Мадарския конник да се потърси в културната симптоматика на сакралното. ДЧ 2017, 60. Отговорът на въпроса „кое е литература“ предполага не вътрешно разчленена морфология, а представа за оная симптоматика, която обединява литературните текстове, противопоставяйки ги на всички останали словесни текстове. Г. Тиханов, ЖС, 104-105.
– От гр. σύμπτωματικέ през рус. симптоматика.