СЍМПУР, мн. няма, м. Остар. Сяра; жупел, кюкюрт, сулфур. Ако вземем парче сяра (симпур, кюкюрт) и го натрием с вълнен парцал, ще видим, че сярата добива свойство да притегля и задържа на повърхнината си малки парчета от хартия. ИС, 1905, кн. 10, 3. Ако ся смеси живак и симпур, излиза едно хубаво червено багрило, което влиза в работа у живописанието. Й. Груев, Ф (превод), 37. Калаят е метал. Той обаче не ся намерва в земята тъй чист, но размесен с други вещества, особено със симпур (кюкюрт) и с мед. ИЗ 1874-1881, 161.
– От лат. sulfur. – Други форми: сѝнпур, су̀мпор. – А. Чолаков Хилендарец, Введение във всеобща история (превод), 1851.