СЍМПУРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Серен; симпурен, жупелов, жупелен. Полярната земля има в себе си симпурово вещество, та и повечето растения съдържат в себе толкова много смолисто и симпурово вещество. Ч, 1871, бр. 8, 252-253. Морска вода никой не може да пие, ако я не превари и извади из нея с изкуствен способ симпуровата вода. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 20.
– Друга форма: сѝнпуров.