СИМУЛÀНТ м. 1. Човек, който симулира (в 1 знач.). Симулантът сам или с помощта на близки съобщава на лекаря за прекарани наскоро или в миналото епизоди, в които не е знаел какво прави, няма спомен или си спомня, че е чувал гласове. П. Дончев, РСП, 306. Несигурен в знанията си, той не обикна професията си, затова у всеки болен войник най-напред виждаше симулант и се заемаше с лекуването му само ако температурата беше над тридесет и осем градуса. В. Нешков, Н, 95. Най-опитните кръшкачи и симуланти, вечните размирници така заработиха, че всичко се затресе. Ха иди след това, та кажи, че познаваш хората! Довчера първокласни лентяи, а сега – огън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. От такава тренировка няма полза – дори и при симулация. Симулантът още повече ще куца, ще охка и няма до играе. Старт, 1973, бр. 131, 6.
2. Рядко. Човек, който се стреми да наподоби, да имитира реални явления и житейски ситуации; имитатор. Романтизмът в сръбската литература можа да създаде няколко крупни имена, особено в областта на лириката, но покрай тях разчисти пътя и на още по-много незвани стихотворни и поетически симуланти, които наводниха сръбската земя с лигави любовни изповеди, с реторични клетви, с вестникарски тиради, с пиянски брътвежи. ЛГ, 1929, бр. 21, 1.
– От нем. Simulant.