СИНГЀР м. Остар. Сюнгер; гъба2. Гъбата (сингер) става по-малка от стискане, но като я оставим, тя пак приема първата си форма. И. Гюзелев, РФ, 9-10. Секи от бойците има два помощника, които разхладяват лицето му с мокър сингер и подлагат му коленете си, за да може да си почине малко после секи две нападения. Знан., 1875, бр. 2, 27. Святий отец свали иконата. Отпред я обриса с мокър сингер. Б. Димитров, Я I (превод), 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)