СИНГÒНИЯ ж. Геол. В кристалографията – съвкупност от видове симетрии, в които влизат кристали със сходни геометрични константи. От научна гледна точка съществуващите на Земята кристали се групират в 32 кристалографски класа, които пък от своя страна се групират в седем системи или сингонии. Г. Митева и др., ЕЛМ, 47. За всяко кристално вещество осовото отношение и ъглите са точно определени, затова те се наричат кристалографски константи. Като се използуват координатните оси за различните сингонии, може да се определи положението на всяка кристална стена в пространството. М. Токмакчиева, М, 18-19. Според Е. Е. Флинт „сингония“ се нарича група от видове симетрии, в които влизат кристали със „сходни константи на паралелепипеда на решетката“. Г. Георгиев, МП, 40.
– От гр. σύν ‘с, заедно’ + γωνία ‘ъгъл’.