СЍНГЪЛ, мн. -гли, след числ. -гъла, м. 1. Муз. Запис (на диск или грамофонна плоча) с едно или две музикални произведения от албум на определен композитор, изпълнител или музикална група, който се издава самостоятелно преди излизането на самия албум, обикн. с рекламна цел. Групата [AC/DC] записва първия си сингъл през юни 1974 г. През юли сингълът е издаден и започват продажбите му и рекламната кампания в Океания, Австралия и Нова Зеландия. А. Иванова, ДСС (превод), 27.

2. Муз. Музикално произведение от такъв запис. Групата изпълни новия си сингъл. Строит., 2014, бр. 38, 34. Отскоро в националния радиоефир е най-новият сингъл на изпълнителя. Песента е включена в коледния концерт в зала „България“. Д, 2010, бр. 269, 21.

3. Спорт. Индивидуално състезание в спортове (обикн. тенис или бадминтон), в които има и състезания по двойки. В събота Пиронкова заминава за САЩ, където ще участва в квалификациите на сингъл на няколко турнира. Д, 2010, бр. 51, 24.

– От англ. single ‘един, единичен’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)