СИНДЖЍРЕН, -а, -о, мн. -и и (остар.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до синджир. Пред вида на синьото кристално езеро тежките впечатления, възприети от посещението на занданите на замъка със зловещите синджирни брънки на стълповете, отслабнаха, изгубиха се. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 141. Мнозина от нашите водители се намятаха на синджира, други ни удряха с дръжките на пушките си, трети псуваха каквото им дойде до устата и пр. Нашата синджирна линия изгуби равновесие и ред. З. Стоянов, Съч. II, 2010, 160. Скриптят колата. Звук синджирен. / Вървят, но сякаш в други път. Н. Хрелков, ДД, 304.