СИНДЖИРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Който е със закачен, прикрепен синджир (в 1 знач.). Слънцето се беше изправило на пладне, когато се спряха при голямата чешма и ханъмите слязоха да пият вода със синджирлията ѝ тас, да си мият ръцете и очите. Ц. Гинчев, ГК, 262-263. Я са маани, Марковото брайне, / за тебе съм халка приготвяла / халка приготвяла, халка синджирлия. СбНУ XLVII, 8.
2. За кафе, ракия и пр. – който образува въздушни мехурчета по повърхността, обикн. около стените на съд. Поръчваше си синджирлия кафе, каквото обичаше. Д. Спространов, ОП, 312. Аз намерих бае Гета в същото зло настроение, както беше снощи с кумовата синджирлия ракия. М. Георгиев, Избр. разк., 174. Мигом пред очите му се разкри трапезата в чифлика Чардаклия. – Варени пилета, зачервени на огъня. Баница с мед и орехи. Сребърни чашки със синджирлия мастика. А. Каралийчев, ПГ, 118. Кайве пия каймаклия, / а ракия синджирлия, / а пък вино шербетлия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 171.
– От тур. zincirli.