СИНДЍК, мн. -ци, м. 1. Юрид. Лице, което е натоварено от съда да управлява имуществото на несъстоятелен длъжник, като се грижи както за интересите на длъжника, така и за интересите на кредиторите му. Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността, а синдикът събира паричните вземания на длъжника. Ив. Владимиров, ТП, 512. Прихващането може да бъде обявено за недействително спрямо кредиторите по несъстоятелността по иск на синдика или на кредитор (при бездействие на синдика). Г. Стефанов, ТП, 399.
2. В някои страни – представител, който е упълномощен да защитава интересите на учреждение, община, корпорация или др. и да участва в решаването на правни спорове. При борсата съществува един синдик на борсата, избран между колегията на борсовите членове с тригодишен мандат, който получава поръчките за всички видове покупки и продажби от страна на всички държавни учреждения, благотворителни учреждения и настойничества на недееспособните. А. Христофоров, ИПД I, 380. Един член на семейството е чиновник в канцеларията на граф Хоенлое (1650), син му Текстор е професор по право в Хайделберг, после (1691) синдик в градското управление на Франкфурт. М. Арнаудов, Г, 5. Градски синдик.
3. Истор. В Древна Гърция и Древен Рим – съдебен защитник (на град или религиозен култ). В римската епоха „синдици“ се наричали онези юридически чиновници, които се явявали като застъпници на града или на някоя култова колегия. Може следователно да се предполага, че надписът е увековечавал заслугите на изброените градски застъпници за спечелването на някое важно дело. Н. Хайтов, АМ, 24.
– От гр. σύνδιϰος ‘който действа заедно’, лат. syndicus.