СИНДИКЍРАНЕ1 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от синдикирам1 и от синдикирам се. Приетият през 1907 г. закон за сдружаванията на чиновниците и служещите лишавал от право на стачка и право на синдикиране за подобряване на материалното им положение всички чиновници и служещи на държавна, общинска и окръжна служба. Р. Даскалов, БО II, 294. Синдикалната свобода се състои в това, че синдикирането на отделните лица, упражняващи една или друга професия, не е задължително. ГВТУ, 1940, т. 12, 6. При държавните доставки министерствата купувачи често съдействували и за синдикирането на фирмите доставчици. Така станало например през 1903 г., когато за доставката на войнишки шинели вълненотекстилните фабрики трябвало да се организират във временен синдикат. ТВИНС, 1965, т. 37, кн. 1, 21-22.
СИНДИКЍРАНЕ2 ср. Финанс. Отгл. същ. от синдикирам2 и от синдикирам се. Синдикирането съчетава предимствата на публичното предлагане и индивидуалния подход към параметрите и условията за привличане на заемен продукт. П. Пенчев и др., РБЕИ IV, 47. Таксата за синдикиране, получена от предприятието, което урежда кредит, е възнаграждение за услугата по синдикирането. ДВ, 2005, бр. 30, 83. Синдикиране на кредит.