СИНЕДРИÒН м. 1. Истор. Орган на управлението в Древна Юдея (от I век пр.Хр. до V век сл.Хр.), който упражнява върховна административна, съдебна и религиозна власт и в който влизат представители на свещениците, книжниците и старейшините. Още преди римската власт да се разпростре над Юдея, синедрионът като тълкувател на Закона е и висша съдебна инстанция. По време на римската власт синедрионът назначава съдии и свещеници, а негови служители могат да поставят под стража. Н. Шиваров, БА, 341. Иисус бил набързо осъден от синедриона и веднага след това римският управител привел в изпълнение присъдата. Ив. Марковски, ЖИХ, 23. Св. архидякон Стефан е пръв от седемте дякони, избрани измежду учениците на апостолите, на които са поверили грижите за раздаване на храна на членовете на християнското общество в Йерусалим. Според житието той бил осъден от синедриона на смърт. П. Георгиев и др., ИБСА, 300.
2. Истор. Колективен управителен орган на Коринтския съюз (военно-политическо обединение на гръцките градове държави, създадено от Филип II Македонски през 338 – 337 г. пр.Хр. за съдействие на войските му във войната срещу Персия). Гръцките градове сключили помежду си „вечен“ мир. Бил създаден съвет на всички гръцки държави без Спарта – синедрион – който се събирал периодично в Коринт. П. Копанов, ОР [ea].
3. Прен. Книж. С опред. Съвет, събрание на най-високопоставените членове на някаква общност, на най-влиятелните дейци в някаква сфера. Членовете на съвета заприиждаха и сред тях двама видни наши писатели, един известен композитор, един мастит академик, двама режисьори – един твърде авторитетен синедрион, който трудно успявахме да съберем в пълен състав, но от който до голяма степен зависеше посоката на развитие на нашето филмопроизводство. Х. Оливер, РЕП, 66. Бе решено да се събере общината тоя следобед на редовно свое заседание. Тук бяха и тримата училищни настоятели, също и епитропите на двете църкви – Глаушев нарочно бе изпратил да повикат и тях, та се събра целият преспански синедрион. Д. Талев, ПК, 58. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, вършеха и много неправди, прибягваха често и до насилие. А това никой не искаше вече да търпи. Неограничената власт на беловласите старци от селския синедрион рухна изведнаж. Й. Йовков, Ж 1920, 39. Такава селска съдба станала някога в някое си село Метох; протоколът от метохския синедрион е написан с тънък хумор и характерна драматична форма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 68.
– От гр. συνέδριον ‘събрание’.