СИНЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от синея и от синея се. Той леко риташе с плавници и се оставяше предимно на вълните да го избутват навътре в тунела. Яркото синьозелено на осветеното от слънцето море бързо се превърна в тъмното синеене на здрача. М. Неделева, СХ (превод), 168.