СИНЕКДÒХА ж. Литер. Стилистична фигура, вид метонимия, при която се представя цялото чрез част от него или част чрез цялото. Често родният дом се нарича родна стряха или бащино огнище. В случая името на цялото е заменено с названието на негова част. Този вид замяна се нарича синекдоха. БЕ VІІ кл, 2000, 10. Пренасянето на значението, в резултат от което се разширява семантичният обем на думите, се опира на метафора, метонимия или синекдоха и възможността за него се крие както в съществуващата връзка между предметите и явленията, така и в способността на човешкото познание да обхваща все повече обекти от околния свят. В. Радева, БЛЛ, 118. Смирненски пише: „И виждаш, цялата земя не стига едно сърце да погребеш“ – тук хиперболата е съчетана със символ и синекдоха. Г. Марков и др., ОЛ, 518.
– От гр. συνεϰδοχή.