СИНЕКУ̀Р м. Остар. Човек, който заема синекурна длъжност; синекурист. Да, той наистина е синекур. И че трябва да го уволнят незабавно, това е от ясно по-ясно. Ще го запокитят в някое подведомствено периферийно предприятие и ще трябва да търпи хлапетиите от дирекцията. В. Цонев, МН, 43. Писателят, за да бъде вдъхновен творец, съвсем не е наложително да изкарва препитанието си със странична работа, още по-малко да бъде синекур, да приема подаяния. З, 1940, бр. 23, 4.