СИНЕКУ̀РА ж. Книж. Добре заплатена длъжност, която не изисква задължителна работа. – Сега съм като кукувиците – по градините, по приятели – без гнездо. Младенов се намръщи: – Но не си ли на работа? Нали имаш някаква синекура? Вл. Полянов, СУ 1928, 148. Когато всички поети, писатели и пр. отидоха на страната на властващите, за да получат раздаваните щедро сега синекури и други облаги, Георги отиде по пътя на страданието, „на страната на народа“. Г. Янев, БС, 283. Ех, как лесно искаш да се устроиш ти. Без борба, без да се замисляш за нещо. Синекура! И защо ще ти плаща държавата тия пари? М. Грубешлиева, ПИУ, 99. Чистата синекура е гнездо за поквара и само нравствено затъпени могат да я желаят. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 264.
– От фр. sinécure, нем. Sinekure през рус. синекура (от лат. sine cura ‘без грижа’).