СИНЕКУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. За длъжност, служба и под. – който е добре заплатен, без да изисква задължителна работа. Губернаторът се засмя: – Да му се даде синекурна длъжност, за да има време да пише! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 45. С името на баща си той можеше като хиляди други да заеме някоя лека служба, някоя синекурна длъжност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 330. Сащисан от развоя на събитията, Чърчил се озова съвсем неочаквано за него министър на Ланкастърското херцогство – синекурен пост, останал от Средновековието, който не изискваше усилия, но и нямаше никакво влияние. Ив. Илчев, БА, 168. По-тежко от това усилие – да не замахне и да не цапардоса тази нахална плебейка, той не беше изживял. Да ѝ предлага синекурно място – да ѝ тика за това двойна надница, а тя да дава ултиматуми! Г. Караславов, ОХ III, 215. Синекурно назначение. Синекурна служба.