СИНЕКУРЍСТ м. Остар. Синекур. Ако държавата има задачи да улесни творителитe на веществените, стопанските блага, тя не може да пренебрегне и тия, които създават духовните ѝ стойности: учени, писатели, художници. Но тука се явява една двойна опасност. От една страна, да не би домогването до известни облаги от държавата да разврати писателя и го отбие от неговата писателска дейност, като го направи синекурист – паразит. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 264. Ако въпросът за работата на актьорите беше ясен за управлението на този театър, нямаше да се държат „на служба“ хора, които не служат за нищо; хора с минали заслуги към българското театрално дело; хора синекуристи; хора, които едвам-едвам са годни за една или две роли, и т.н. Гео Милев, Съч. II, 2007.