СИНЕÒК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има сини очи. Доктор Соколов беше млад човек на двадесет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 32. Като гледаше колибата, Теодосий си спомни за хижата при рибния вир и за оня синеок благ калугер, който го пренесе на гърба си през реката, а после го нагости с пъстърва. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Синеока хубавица, тя веднага му напомни разцъфнало дръвче през май. А. Гуляшки, Л, 57-58. Ала един път това златокосо синеоко дете блъсна стъклената врата откъм хола. Ст. Даскалов, ЕС, 203. ● Обр. – Виждам цвете синеоко, ала много е високо – рекъл Жабчо дългокрак. Ран Босилек, ВП, 54. Върви посред небето синеоко / прозрачно, бяло облаче едно. В. Раковски, ППС, 13. Няма слънце да сейне златно семе по свод синеок. СД, 2017, бр. 1, 4.
2. Като същ. синеок<ия(т)> м., синеока<та> ж., синеоко<то> ср., синеоките<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който има сини очи. Синеокият каза със звучен, приятен глас: – Искам да говоря с господина Каравелова! – и погледна Каравелов право в очите. Каравелов също се вгледа втренчено в сините очи: – Левски! Братко!... – извика той, скочи от мястото си, спусна се и прегърна синеокия. Г. Константинов, АЛ, 56-57. – Вие ли сте авторът на тази рецензия? – попита той. Да, разбира се, това момче беше студент в Консерваторията, срещал го бях в коридорите ѝ. Кимнах. Синеокото продължи: – Ние сме делегация на кубинското студентско землячество. Х. Оливер, ОВ, 170. И разбрах тогава аз горкана: / той обича синеоката, / дето снощи другиму пристана. Е. Багряна, ВС, 31.