СИНЕСТÈЗИЯ ж. 1. Псих. Състояние, при което преработката на сетивната информация от мозъка на човека протича със смесване на сетивните възприятия за звук, цвят, мирис и др. За някои хора виждането и чуването се сливат в неразделен процес. Асоциации между звук и цвят се установяват обикновено при силно изострена чувствителност или при синестезии – когато от едно дразнене се получават две различни усещания. Е. Георгиев, МА, 62. При проучване на явлението синестезия е било установено, че нейната честота е по-висока при художници, поети и писатели. Изглежда, че техните мозъци са по-склонни да установяват връзки между видимо чужди понятия и явления. Б. Пирьова, НОЧП, 202. Но безнаказано не може да се преминават „границите на изкуството“. Нужна е една особена синестезия (може би от патологически произход), за да се превръщат за нас краските в звукове. Хип., 1923, кн. 9, 594.
2. Литер. Стилистична фигура, при която впечатлението от едно сетивно усещане се пренася върху друго. Синестезията е друга разновидност на метафората, при която се сливат две или повече усещания – вкусови, обонятелни, слухови, зрителни, като качествата на един вид се приписват (пренасят) върху друг вид. Хр. Станева, С, 173. Понякога образите на обонятелно и тактилно възприятие се преплитат и се изразяват с възможностите на синестезията („Във въздуха се носи специфичният мирис на голяма гара и мразовитият дъх на зимно утро“). Ст. Буров и др., СОЖ, 55. В „Скрити вопли“ [от Д. Дебелянов] неуютният свят е разкрит чрез синестезията „черната умора“, представяща усещането за смърт, непосилно бреме и тежест. НТПУ, 2012, т. 50, кн. 1, сб. Г, 361.
– От гр. σύν ‘със, заедно’ + α̉ίσϑησις ‘усещане’ през фр. synesthésie.