СИНЕСТЕТЍК, мн. -ци, м. Псих. Лице, при което се проявява синестезия (в 1 знач.); синестет. Феноменът синестезия е известен на науката повече от 300 години, а сред синестетиците има известни личности като Рембо, Бунюел, Набоков. ЖЗ, 2010, бр. 10, 2.
