СИНЀЯ, -èеш, мин. св. синя̀х, прич. мин. св. деят. синя̀л, -а, -о, мн. синèли, несв., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се със синия си цвят; синея се. Склоновете на планината се покриха със златисти петна и само боровата Сакарджа все още синееше гордо и студено. П. Вежинов, НС, 157. Един огромен облак е закрил слънцето. Ала на изток небето все така ослепително синее, като неистинско, и осветлява само малка част от далечното поле. К. Константинов, СЧЗ, 18. Утрото бе лъчезарно като всяко лятно утро след дъждовни дни. Над града синееше ясно и ласкаво небе, околните хълмове и полето на запад ярко зеленееха. Ем. Станев, ИК I и II, 81. Небето синееше, а из въздуха се носеше миризма на люляк. Д. Димов, Т, 257.
2. Постепенно променям цвета си в син, придобивам син цвят. Юрданица се обърна на другата страна и се замисли. Прозорците синееха. Чуваше се ясният шум на събуждащото се село. И. Петров, МВ, 115. Лазар помълча малко при тия думи на сина си, погледна прозорците, които неусетно бяха започнали да синеят. Д. Талев, ГЧ, 230. Скритите от слънцето склонове на планината изведнъж се откроиха, започнаха да синеят леко белезникави. Д. Фучеджиев, Р, 35.
3. Ставам, изглеждам тъмен, тъмносин, обикн. поради липса на светлина. Вечер, преди още да започне да синее снежният простор, долиташе някъде отдалеко хаплив ветрец, подсвирваше изтънко по комините, по баджите и цяла нощ раздухваше звездната жарава по черното небе. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа]. Виждам пак под луната изгряла / да синее самотно шосето / и усещам на моите устни / пак целувките нейни да парят. Ал. Муратов и др., ИП (превод) [еа]. Припада здрач. Като кога / съм аз тъй радостен? Живея! / Синеят сенки по снега / и във кръвта ми нещо пее. Н. Хрелков, ДД, 109.
СИНЀЯ СЕ несв., непрех. Изпъквам, откроявам се със синия си цвят; синея. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури на цъфнал салкъм. Й. Йовков, СЛ, 80-81. Утрината беше приятно топла и слънчева, априлското небе се синееше ведро и спокойно. Д. Ангелов, ЖС, 401. Вижда се като на длан цялото Приморско, кацнало на скалистия, вдаден в морето нос. От двете му страни се синеят двата широки залива, заградени като от рамка от тесни дълги ивици жълт пясък. П. Незнакомов, МА, 59. Между тая бледозелена тревица тук-там се синееше есенният минзухар. Кр. Григоров, И, 90.