СИНЍГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на синигер или се отнася до синигер (в 1 знач.); синигерски. Понякога синигеровите стомахчета отвътре са просто тапицирани от космиците на изядените гъсеници. Ежегодно едно семейство синигери унищожава около 50 – 75 кг насекоми. Н. Боев, НПП, 90. Първата храна на малките синигерчета е изцъркана кашица от коремчетата на паяците. В тези „живи туби“ има и ензими, и вкусна полусмляна насекомна паста, която е нещо като „диетична храна“ за синигеровите „бебета“. Кр. Тулешков и др., СЖР, 168. Намерих в гората напуснато синигерово гнездо. Вл. Голев, НПИП, 9. Синигерово яйце. Сингерови пера.
2. Като същ. синигерови мн. Зоол. Семейство пъстри дребни пойни птици от разред врабчови, които се хранят с насекоми и техните яйца, ларви и какавиди. Paridae. Сем. Синигерови. Опашка дълга на 7,5 см, превишаваща дължината на крилото с повече от 1,5 см. П. Пешев и др., ФБ, 172. Синигерите са обхванати в три семейства, от които е най-разпространено това на синигеровите. ЦВест., 2003, бр. 29, 15.