СИНЍЛО, мн. -а, ср. 1. Разг. Само ед. Синина (в 1 знач.); синилка. Още не се зазоряваше, но синилото на нощта беше започнало да избледнява. А. Гуляшки, ЗВ, 122. Тук [на малките площади] могат да се срещнат истинските венециански деца – бледи от липсата на светлина и от изпаренията на лагуната, безпомощни и нежни като самотните дръвчета, които така рядко зеленеят сред синилото на водата. Е. Каранфилов, КК, 35. Тишината лежеше гъста и плътна като наситената багра на безоблачното небе, като яркото синило на утихналото море, които се провиждаха през мраморните колони на терасата. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 198. И в този топъл и искрящ от синило ден ти отиваш с мисълта си в онази каменна приказка край Нева, която толкова много прилича на Венеция. С. Северняк, ИРЕ, 393.
2. Остар. Само ед. Ярка тъмносиня боя, обикн. от растителен произход, която се използва предимно за багрене на различни тъкани и материи; индиго. Той беше човек на четирийсет и девет години и два месеца, женен и гайтанджия, както свидетелствуваха двете му ръце, вечно вапцани в най-изрядното индийско синило. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8. В едно писмо Ви пишех какво уча тук и бях го написал с това истото синьо мастило, което направих от синило. АНГ I, 338. От Индия доносваха моаре, шалове, персийски меки шарени килими и синило, които платове продаваха на търновските бееве, а синилото носеха на панаира. Ц. Гинчев, ГК, 334. Най-важната боя, синилото (индиго), което до осемдесетата година на 19-ото столетие се добиваше от растението индиго в Индия, започна от това време да се прави изкуствено, което бе от голямо значение за техниката на боядисването. УП, 1902, кн. 8, 558.
3. Остар. Растението индиго, от което се получава такава боя. Синилото (индиго) е от шубраковите растения, което дава първото в света багрилно вещество. Расте в Индия. С. Христов, ВГ II, 213. Синилото се развъжда от семе; стъблата му са високи до 1 лакът. Д. Благоев и др., КУЗ II (превод), 125. Между индустриалните растения синилото, тютюнът имат също едно голямо значение. Гр. Иванов, УГ I (превод), 40.
4. Остар. Само ед. Синка (в 3 знач.); ултрамарин, синилка. В Цариград е основана новата търговска къща на Никола Константинов и съдружници. Предмет на търговските операции са различни стоки: бакър, камък, гайтан, лой, кафе, захар, аба, синило (синка за бяло пране) и др. В. Мичева и др., ДМГК, 148-149.
5. Остар. Вода с разтворена синка (в 3 знач.) за изплакване на дрехи. Тя беше приготвила синилото си в едно малко коритце на три крака и потопяваше белите си изпрани дрехи, разбъркваше ги малко на дъното на боядисаната вода, която имаше блясък на лак. Д. Полянов, В (превод), 19-20. Лефевр (Без да я слуша, гледа лиеня [легена] със синилото.): – Ам’ че тук има всичко, каквото ми трябва! (Понечва да си умие ръцете.) Катрин (Не го оставя.): – Какво правиш – не виждаш ли, че туй е синило! Ст. Коледаров, M (превод), 18. Какъв простор! Човек ли си разкри душата, / чаршаф ли се простря над нас, изпран в синило? Н. Кънчев, ВГИН, 23. ● Обр. Небето със синило е изпрано, / усмивка първа на върха трепти. / За излет само време се отваря. Бл. Димитрова, Л, 27.
6. Остар. Ударено място, синина; синка, синилка. Той сам би се смял на това приключение, ако не носеше на тялото си синилата на селските сопи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 115. Синилата по гърба му не се виждаха, но лицето му беше украсено с няколко тъмносини кръстоски – белези от удар с тънък предмет. Т. Харманджиев, КВ, 248. Шопа: – Поправил съм се май? Вела: – Ми, божке, то синила, то кърви, та ни око, ни нос като света! Сл. Красински, БН, 42. ● Обр. О, победителю, погледай синилата / на Македония печална по снагата! К. Христов, ПП I, 43.
◊ Метиленово синило. Остар. Хим. Основно органично багрило със син цвят, използвано в индустрията, обикн. в текстилната промишленост; метиленово синьо. На здравите [птици] може да се даде да пият, и то само 2 – 3 дена поред, разтвор от метиленово синило 1 гр в литър вода. Г. Горанов, ЗБП, 27-28. Чрез неуморни и продължителни изследвания на натривки от гърлени налепи на болни от дифтерия деца, оцветени със специално приготвено за случая от него метиленово синило, Льофер е констатирал множество микроорганизми. Пр, 1952, кн. 6, 84.