СЍНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от прил. син (във 2 знач.). Боже мой, колко той я обича! Той ще ѝ даде тая китка, както правеше всякога, и тия синички нежни цветя ще ѝ кажат сладките, тихи думи, които той не можеше да изговори. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1983, 275-276. Най-подире стигнало [петлето] до Слънчови дворове. – Какво искаш? – Нова пъстра премяна. – Още днеска ще имаш перушина шарена – червеничка, синичка, зеленичка. Ран Босилек, ВП, 62-63. Като походило насам-натам, пастирчето намерило чифт мънички, съвсем мънички обувки, цели от синкаво стъкло, с по една висулка на върха от нанизани мъниста, също синички. Н. Райнов, СП, 41. Тръгнахме свободно към мерата. Намерихме първи цъфнали цветя: червеничко великденче, синичко гергьовденче и беличка овчарска торбица. НУ, 1911, кн. 3, 183.
2. Като същ. синичко ср. Син цвят. – Мамо-о! Искам [мартеничка] със синичко! Анка има със синичко. Хайде, мамо, по-скоро! – плаче Минка и дърпа майка си. Пчел., 1915, кн. 5, 2.