СИНЍЯ ж. 1. Ниска дървена (рядко метална) кръгла масичка за хранене, употребявана у нас в миналото; софра, паралия. Ниска, потъмняла от годините синия, няколко трикраки столчета и един сандък в ъгъла изчерпваха списъка на цялата ни покъщнина. М. Гръбчева, ВИН, 7. Сложиха трапезата – ниска дървена синия, но само за гостите, за Йоана и за трима-четирима още от по-старите мъже. Д. Талев, ПК, 377. Иванка принесе кръглата ниска синия. Седнаха да вечерят. П. Здравков, НД, 123. Трапезата на Рашид бея беше сложена на една голяма медна синия, около която се сбираха десет души охолно. Ц. Гинчев, ГК, 31.
2. Диал. Тава, тепсия. Домакинята пое от слугинята сребърната широка синия с предметите на прощъпалника и заедно с мъжа си ги наредиха въз килимче, постлано на паркетния под. Ив. Вазов, Съч. ХII, 43. Другата снаха внесе голямата софра, на която щяха да сложат синията с печеното яре. Ем. Станев, ИК III, 245. Най-напред в голямата синия донесоха току-що извадена от пещта зачервена кавърма. Й. Йовков, ПГ, 173. Вратата се отваря и нечия ръка подава през пролуката синия с порязаница пшеничен хляб и манджа, от която се издига топла пара – кавардисана кокошка, тлъста. Н. Хайтов, ИОО, 8.
3. Диал. Даровете, които момъкът дава на невестата си и на нейните родители и роднини. Утрината [сватбарите] отиват у невестата със синия. Така се наричат дрехите, които зетят давал на невестата. СбНУКШ ч. III, 63-64.
– От тур. sini.