СЍНКА ж. 1. Разг. Синина (в 1 знач.); синило, синилка. Всяко ново море ли има свой собствен цвят? Аз поне съм видял с очите си седем морета и един океан и всяка една от тези големи води има своята лична, неповторима синка. С. Северняк, ОНК, 234-235.
2. Само ед. Вид синя боя, в миналото добавяна към вода, в която се изплаква бяло пране; ултрамарин. Турски тескерета от 1814 – 1825 дават възможност да проследим пътуванията на Константин Фотинов като участник в посредническата търговия между Балканите и Мала Азия, от която се доставят сухи плодове, бои, синка, а се изнасят дървен материал, памук, вино. Ил. Тодев и др., ККБ, 275. – Мадам, малко ви е синката, а е и пресъхнало [прането]. И като изпъчи снага, добави гордо: – Разбирам ги тия работи. Д. Бегунов, ЧД, 24. Тя [майка ми] разбърка водата с ръка и сложи синка. Ст. Стратиев, ПП, 40. Сложете във водата малко синка за пране, намокрете мек парцал и измийте огледалото. Резултатът е много добър. МК, 1972, кн. 9, 43.
3. Само ед. Остар. Вода за изплакване на пране с разтворена такава боя. Рано, когато слънцето едва беше изгряло, небето беше бледосиньо като платно, изплавено в синка. Б. Болгар, Б, 134.
4. Разг. Синьо петно по тялото, обикн. от удар или натиск; синина, хематом. Спъвате се на стълбата и удряте подбедрицата си. Последиците от подобни малки злополуки са и видими, и осезаеми: образува се подкожен кръвоизлив (хематом), наричан още синина или синка, със специфично оцветяване на кожата, оток и болка. Апт., 2011, бр. 66, 6.