СЍНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е близък до синия или е със синя отсянка; възсин. Дихателните движения на гърдите му [на болния] станаха видими, синкавият цвят на лицето му изчезна. Д. Димов, Т, 537. Чистата каменна сол е безцветна и прозрачна, но такава рядко се среща в природата. От различни примеси обикновено е обагрена в бял, розов, жълтеникав, сив или синкав цвят. Геол. Х кл, 59. Хлябът от средно по качество брашно има бял цвят със синкав оттенък. Г. Шунанов и др., Р, 38.
2. Който има цвят, близък до синия или е със синя отсянка. Беше привечер, в далечината на запад пламтеше огненочервеното небе, но между дърветата се бе спуснала вече синкава здрачевина. П. Вежинов, СО, 170. Сякаш от засипания път, от накитените с бели грудки клони по храстите, от цялото необятно заснежено поле струи нежна синкава светлина. С. Северняк, ИРЕ, 17. Около детето обикаляше в кръг пъстър петел с три синкави пера на опашката. Й. Радичков, ББ, 151. Етиловият алкохол и концентрираните му разтвори лесно се възпламеняват и горят със синкав пламък почти без пушек. А. Андреев и др., СХС, 438.
3. Като същ. синкаво ср. Цвят, който е близък до синия. След като южнякът е обърнал снега във вода, духнал е севернякът и водата в коловозите се е покрила с тъничък хрупкав лед, който бие на синкаво. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 371. Напред се ширеха вретенилите зимници, застлали полето с плътно зелено кадифе. И то какво кадифе – надиплено, блестящо, преляло в най-нежни отсенки: жълтеникаво, бледозелено, тъмнозелено, дори синкаво. П. Бобев, ГЕ, 101.