СИНКАВИНÀ ж. 1. Само ед. Синкав цвят или оттенък; синкавост. Беше започнало да притъмнява. Стопи ли се розовината, разтвори ли се в синкавината на краткотрайния здрач, нощта приижда бързо и изведнъж като водите на Нигер по време на големите дъждове. А. Гуляшки, Избр. пр I, 1984, 128. Когато стигнаха до нивите в Кориите, синкавината на утрото се беше издимила нанякъде, а слънцето току-що кацна на Рошава могила. П. Велков, СДН, 159.
2. Остар. Синева, синевина; синкавост. Гръмотевицата замина; денят се смее; облаците в небесната синкавина са като памук. Ив. Драгиев, СМВ (превод), 101. Там, под сянката на върбите, беше обичното място на Велка. Легне по корем на зелената морава, подпре си главата с две ръце и се вдълбочи в четене. Понякога, като се умори, обръща се на гръб, преметне си ръцете над главата и започва да съзерцава безкрайната синкавина. БСб, 1904, кн. 10, 613. По небесната синкавина бяха заблещукали звезди тук-там. КИД, 1872, кн. 2, 82.
3. Остар. Синина (в 3 знач.). Картината беше ужасна! Главата на нещастния обвиняем цяла отекла, кожата на лицето му подута и покрита със синкавини, вехти и нови. Хр. Стамболски, А II, 464. Констатирал [лекарят] над трупът известни синкавини – нанесени приживе, и заключил, по един най-положителен начин, че смъртта е последвала вследствие физически насилия. Плов., 1902, бр. 1160, 3.