СЍНКАВО. Нареч. от синкав. Гората се тъмнееше в далечината, само върховете, огрени от младата луна, синкаво се светлееха. Ст. Даскалов, СЛ, 152. Чешмата на мегдана шуртеше, види се, нарочно я бяха пуснали, а стъклата на къщите синкаво лъщяха. Ем. Станев, ИК III, 117.