СЍНКАВОЖЪ̀ЛТ, -a, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт със синкав оттенък. Плагиоклазът се отличава със синкавожълтата си боя. П. Делирадев, В, 45. Тогава тя се приближи, наведе се над него и затаи дъх – той дишаше, но с дълги прекъсвания, а цветът на челото му беше станал синкавожълт. А. Гуляшки, Л, 429.
2. Който има такъв цвят. Във второкласното купе пътуваха и няколко български офицери. Те бяха с изтрити униформи, със синкавожълти маларични лица. Д. Димов, Съч. І, 143. От проводника и околното пространство изтича електричеството. В тъмнината изтичащите от проводника заряди се виждат като синкавожълт светещ слой. НТМ, 1962, кн. 1, 6. Там те [пясъчниците] са покрити от синкавожълти пясъчни глини в дебела маса, която заема низините на околните долини, което показва да е остатък от някогашна по-млада покривка. СбБАН, 1930, т. 26, 24. Синкавожълта светлина.
3. Като същ. синкавожълто ср. Синкавожълт цвят. Стените бяха боядисани в синкавожълто, а таванът беше бял.